Лече - градът на барока

 
Лече е градът, който има много определения като най-често използваните са „Флоренция на Пулия“ и „Бароковата перла на Пулия“ . За да се разбере трябва да се познава историята му, а тя е хилядолетна. Лече е съществува още по времето на Троянската война, когато се е казвал Сибар. Бил е владян от липигийците и за това, когато през 3-ти век пр. Хр. Е завладян от римляните те му дават името Липия. По времето на император Адриан градът е преместен на 3 км от първоначалното си място и получава името Личея.


Местоположението му е много добре избрано. Намира се близо до морето (само на 10 километра от брега), а са се избягнали рисковете от набези, на които са били подложени морските градове. За кратко, след краха на Западната Римска империя градът е завзет от остготският крал Тотила. По това време в столицата на Византия се изгражда храма Света София и Византия е в разцвета си. Скоро след това Лече е завладян от Византия и остава в нейна власт 500 години. През 11 век го завземат норманите, а след тях испанците, които го включват в Кралството на двете Сицилии със столица Неапол. Испанците са имали нужда от голям град който да е център на югоизтока. Те изграждат един много впечатляващ с размерите си за епохата град (17-ти век). Градът е бил защитен с крепостна цена и имал няколко входни врати. Най-голяма била Неаполитанската врата. Тя се намирала на пътя, който водел към столицата – Неапол. И днес тази врата е на мястото си и впечатлява с размерите си. Барокът е архитектурният стил на 17-ти век. Испанците са създали един прекрасен пример за този стил. Барокът на Лече е типично испански и този италиански град прилича на бароковите градове в Испания и Сицилия (също владяна от испанците). Различава се значително от Флоренция, която носи белезите на италианския барок. Градът е изграден от типичния камъка от Лече, добит в близките кариери.


И днес преди да се влезе в града пътят минава край работещи каменни кариери. Добиваният камък е с жълтеникав цвят, който с времето избелява под въздействие на атмосферните влияния и се рони лесно. Но каменните блокове са с голяма дебелина и сградите стоят стабилно, макар, че на някои от фасадите времето е оставило своите следи. Улиците на града минават под красиви балкони лежащи върху каменни подпори. Всяка една е истинско произведение на бароковото изкуство и е неповторима. Бароковите сгради са украсени с прекрасни каменни рамки на вратите и прозорците, съдържащи разнообразни барелефи. Катедралата Ил Дуомо е прекрасен пример за испански барок. Камбанарията й се извисява над другите сгради и дори днес се забелязва отдалече, още преди да се влезе в града. Историята й е много любопитна. Строителят на храма допуснал грешка във финансовите сметки, които представил на испанското духовенство. Грешката била в негова полза, а това било голяма простъпка и реално го грозяла среща с инквизицията. За негово щастие всичко се разминало с поемането от негова страна на разходите по изграждането на камбанарията.


Не трябва да се пропускат и Епископския дворец, църквите Св. Йоан Кръстител и Богородица на Благодатта, Дворецът на управата. В църквата Санта Кроче се намира кръст, в който се смята, че е вградено парченце от кръста на Христос. В самото сърце на града се намира и Римският амфитеатър. В близост до него на площада е мозайката на герба на Лече. Тя съдържа един дъб, спомен от гъстите дъбови гори, които обграждали в древността града. Изобразена е и вълчица, за да се покаже връзката с Рим. В центъра на площада се издига Колоната на Св. Ороцо със статуята му. Приживе този свещеник помогнал на града да се спаси от чумата. Жителите на града вярват, че той бди над Лече и го е спасил и при едно земетресение.


Не е възможно да се посети Лече и да не се опита местния специалитет кафе лечезе. Той е незаменим за топлите дни. Представлява коктейл от кафе, бадемово мляко и две бучки лед. Цената му е малко над две евро. В Лече се гордеят и с пикантните си соленки и разнообразните си сладки. Ако искате да похапнете потърсете типични специалитети рустико (rustic)и пицо (pizzo). Рустикото прилича много на нашите вити банички, но плънката му е много различна. Тя е от моцарела, сос бешамел и домати. Пицото е солено хлебче, в което има лук, домати, чушлета и разбира се зехтин. Можете да си ги купите за по 2 евро. А ако искате да опитате местни вина можете да го направите във винарната на Ал Бано. Да, няма грешка, семейството на певеца са производители на вина. Той им помага, като е открил в родната си Пулия магазини за вино. И понеже е преди всичко артист, там често се организират концерти с участието на млади изпълнители. Централните търговски улици са изпълнение с магазини, които предлагат възможност за шопинг. Ако искате да отнесете със себе си нещо типично за Лече тогава трябва да влезете в някое от многобройните магазинчета, които предлагат предмети от папие маше (от френски, буквално означава сдъвкана хартия). Това е техника, при която се използва хартия и натурално лепило, като например нишесте за изработката на всякакви предмети и композиции. Не случайно Лече е прочуто със своето папие маше. Майсторите му са истински творци и изработват от хартия различни композиции и даже цели човешки фигури. Поставени в църквата никой не може да ги различи от обичайните статуи, ако не ги докосне. Ако се изморите можете да продължите разходката си с обичайното за всички туристически места влакче или със сегуей, който все повече навлиза в туризма.


Почивка в Италия, ПУЛИЯ- хотел Grand Hotel dei Cavalieri 4*

Почивки в Пулия 2018

Почивка в Пулия, Италия-Degli Argouti Club Resort 4* с полет от София, 7 нощувки