Алберобело, Пулия

Едно градче излязло от приказките Алберобело е едно градче излязло от приказките за джуджета. То е разположено на два хълма.
За разлика от повечето селища в Южна Италия Алберобело е възникнало сравнително късно, през Средновековието.По това време хълмовете са били обрасли с дъбови гори.
Създаването на Арбелобело е свързано с една данъчна система без икономическа логика и със стремежа на италианците да не плащат данъци. След завладяването на Южна Италия от испанците на местното население били наложени данъци, които не били съобразени с икономическия потенциал на селищата и отделните хора. Поради това били чести случаите, при които селяните губели имотите си, защото не можели да платят данъците. Те оставали дори без подслон. При поредна масова загуба на имоти селяни отишли при граф Аквавива и поискали убежище в неговите земи. Понеже и той бил подчинен на испанската корона и плащал данък за всяко селище и още един данък за всяка къща в селището, той потърсил решение на проблема. Целта му била без да се натоварва с допълнителни данъци към испанците, а той да получава някакви приходи от селяните Съгласил се да ги приеме, при условие, че те не живеят в къщи, а в трули, построени в гората. Предложението на граф Аквавива било прието.Трулите били малки сгради традиционно изграждани като заслони в полето. Те били построени от плоски камъни, подредени без спойка и завършвали с конусовидни покриви от същите камъни. На покрива имало един камък ключ, който като се държал цялата конструкция и като се извадел трулата се разрушавала. Веднъж годишно, когато идвал бирникът селяните трябвало да изнесат покъщнината си от трулите и да се скрият в гората, а преди това да разрушат трулите.


След заминаването на бирникът селището изниквало отново. Системата действала безотказно цели 300 години. До момента, когато тези земи попаднали във владение на един по-алчен граф, който поискали да получава данъци като от нормални къщи. Селяните били възмутени и решили да потърсят спасение от..испанците. Те изпратили декларация до краля в Неапол и му предложили сделка – да се възползват от облекчения като награда за разкриване на голяма данъчна измама. Испанците бързо пресметнали парите, които са загубили в продължение на 300 години и които продължавали да губят. За наказание и назидание те убили графа, а селяните можели вече да си построят истински къщи без да се променят данъците им. Това се случило през 1797 година, когато с кралски указ на Фердинанд IV Бурбонски селището добива статута на „кралски град“ освободен от данъци. Но жителите му до такава степен били привикнали с трулите, че направили новите си къщи със същата форма. Само, че ги направили по-големи, камъните били свързани със спойка и ги боядисали с вар – за красота и за дезинфекция. Оказало се, че тези малки чудновати сгради са много стабилни и продължават да съществуват и до днес. На покривите им има каменни улеи, които да отвеждат дъждовната вода в цистерни, за да се използва. На много от трулите на покривите се виждат изрисувани големи знаци. Тези символи са там, защото се е смятало, че имат магически сила. Всеки покрив завършва на върха си със сферичен камък или с каменен кръг. Има и още няколко форми, но те са по-редки. Нарича се кароцола. Свързани са със слънцето и носят в себе си древни традиции дошли от Изтока. Вътрешността на трулите са подредени така,че максимално да се използва пространството. В някои от трулите се поставени греди, които образуват втори етаж. Там са се съхранявали храните и са спели децата. По-богатите трули се състоят от няколко конуса свързани помежду си. Така се отделят дневна, спалня. Понеже са построени на хълмове има трули, които имат и подземие. Сега в Алберобело има два квартала – малкия и големия хълм. Автобусите спират на голям паркинг в началото на града. Там се намират и няколко хотела. Трулите започват след около 500 метра.




Добре е обиколката да започне от малкия хълм, който се намира вдясно.
В този квартал е забранена търговска дейност, за да се запази непокътната атмосферата му. Предприемчивите жители са намерили начин да заобиколят ограниченията. Някои от тях отварят дворовете и трулите си за посещение от туристите. В замяна туристите купуват домашни продукти или направо оставят по някое евро в чиния сложена на масата. На малкия хълм има 700 трули. Срещу него се издига големия хълм с 1300 трули. Там голяма част от кукленските конусовидни къщички са превърнати в магазинчета. Има и няколко ресторантчета, но по-добре е да се хапне в долинката между двата хълма, където изборът на заведения е голям, а цените са съвсем разумни. В трулските магазинчета се продават основно сувенири и местни продукти. Тук можете да си купите каменни макети на малки трули, кухненски кърпи с изтъкани трули и всякакви сувенири с трули. В магазинчетата се продават и местни ликьори, както и сушени домати, типични за италианския юг. По-добре е да си купите сушените домати на малкото пазарче за плодове и зеленчуци, което се намира в долинката между двата хълма, там, където са концентрирани и заведенията. На големия хълм има 7 улици, които водят към върха му. Там се намира църква с интересна архитектура – построена е като трула. Разходката по уличките сред белите трули, излезли сякаш от приказките е много приятна. Жителите на Алберобело са украсили къщичките си с много цветя. Най-често това са червени мушката, които са сложени в издатини на стените или директно в основата на покривите. Те прибавят към красотата на това уникално място.








Почивки в Пулия 2018