Йордания , Петра - Rozzi Travel - Rozzi Travel
Още от сутринта предусещам вкуса на предстоящата приказка. Хотелът ни е разположен сред скали , които подготвят окото за гледката. Разбира се за пръв път се влюбих в Петра след „Индиана Джоунс“ , нищо толкова необичайно.
Пристигаме в археологическия комплекс Петра след около 3 часа. За да се обиколи целия са необходими три дни, но ние имаме няколко часа. Така че, да не губим време .
Малко факти .
Петра се намира в Долината на Моисей ( Вади Муса ), столица на арабското племе набатейците към IVв. пр. н . е . Преди да се настанят в южна Йордания те са живели в северозападна Арабия, в стратегически район по пътя на търговските пътища, свързващи Китай и Индия. По този начин попадат под влиянието на чужди култури.
С приходите от търговия те създават могъщо кралство, което достига до Дамаск и включва някои части от пустините на Синай и Негев. Кралството управлява по-голямата част от Арабия. През 106 г. набатейското кралство е анексирано от Римската империя, но Петра и набатейската цивилизация продължават да се развиват. Градът съчетава различни стилове : гръко – римски, египетски, месопотамски и местни . Тук е кипял живот – павирани пътища , тераси , системи за събиране на вода, храмове , театри . След апогея си градът е опустял след XIV в. и е забравен до 1812г., когато швейцарският пътешественик Йохан Лудвиг Буркхарт го преоткрива.
Тръгваме групово през каньона към Съкровищницата .
Ас - Сик (As-Siq ) - това е старият основен вход на Петра. Каньонът е дълъг 1200м., а скалите са на височина 80м.
По пътя се оказва, че няма много хора и има големи празни участъци. Тръгнах нетърпеливо напред. Цветовете на скалите се променят, слънчеви петна и сенки си играят с въображението. Хлапета предлагат гердани по един долар и ти искат слушалките , тъй като те такива си нямали. Вълнението ми расте , мечтата се сбъдва.
Стигам до Съкровщницата на фараона (Каснех - ал - Фарун) , където ме чакат туристи, сергии , камили , готови да позират за снимка. Тук е време за почивка . Съществува вярване ,че в урната във фасадата е било скрито съкровище. По нея личат дупки от куршуми. Архитектурният стил е елинистичен, от Александрия. Фасадата е широка 30м. и висока 43 м. Изсечена е в скалите през I в. пр. н. е като гробница на набатейски крал. Според някои изследователи след това е служела за храм.
Най – интересното е, че това е само средата на комплекса Петра. Продължаваме напред . Пещерите в скалите са жилища , които са се ползвали от местните до 1985 г., когато обектът става част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Сега те са изселени наблиз , но идват тук през деня да продават на сергиите. Купувам си албум с литографии от Девид Робъртс от 1839 г. Повечето неща са по 1 – 2 -5 долара. Сядаме да си починем с ментов чай в едно от ”заведенията ”.
Комплексът е огромен. Който желае може да се качи до Манастира по 800-те стъпала до планината Ad - Deir . Манастирът е втората най – важна атракция в Петра. Архитектурният стил напомня този на Съкровищницата . Дейр е място за поклонение, а през византийския период вероятно е служел като църква.
Петра включва и гробници (Кралските гробници , гробницата на урната, гробницата на двореца, гробницата на Секстий ), улица с колонади, театър.
След посещението гледахме филм, в който кралят прави екстремна обиколка на страната си. Познайте дали той изкачи стъпалата. Придвижваше се с всякакви възможни средства – кон, хеликоптер, самолет, парашут , плавници и шнорхел, с гумени ботуши сред скалите със заветната цел да скочи с бънджи във вода.
Знаете ли ,че Петра е побратимена с Пловдив ?
Обратно в Аман за отпътуване към Израел на следващия ден .
Йордания и Шарм ел Шейх
Пристигаме в археологическия комплекс Петра след около 3 часа. За да се обиколи целия са необходими три дни, но ние имаме няколко часа. Така че, да не губим време .
Малко факти .
Петра се намира в Долината на Моисей ( Вади Муса ), столица на арабското племе набатейците към IVв. пр. н . е . Преди да се настанят в южна Йордания те са живели в северозападна Арабия, в стратегически район по пътя на търговските пътища, свързващи Китай и Индия. По този начин попадат под влиянието на чужди култури.
С приходите от търговия те създават могъщо кралство, което достига до Дамаск и включва някои части от пустините на Синай и Негев. Кралството управлява по-голямата част от Арабия. През 106 г. набатейското кралство е анексирано от Римската империя, но Петра и набатейската цивилизация продължават да се развиват. Градът съчетава различни стилове : гръко – римски, египетски, месопотамски и местни . Тук е кипял живот – павирани пътища , тераси , системи за събиране на вода, храмове , театри . След апогея си градът е опустял след XIV в. и е забравен до 1812г., когато швейцарският пътешественик Йохан Лудвиг Буркхарт го преоткрива.
Тръгваме групово през каньона към Съкровищницата .
Ас - Сик (As-Siq ) - това е старият основен вход на Петра. Каньонът е дълъг 1200м., а скалите са на височина 80м.
По пътя се оказва, че няма много хора и има големи празни участъци. Тръгнах нетърпеливо напред. Цветовете на скалите се променят, слънчеви петна и сенки си играят с въображението. Хлапета предлагат гердани по един долар и ти искат слушалките , тъй като те такива си нямали. Вълнението ми расте , мечтата се сбъдва.
Стигам до Съкровщницата на фараона (Каснех - ал - Фарун) , където ме чакат туристи, сергии , камили , готови да позират за снимка. Тук е време за почивка . Съществува вярване ,че в урната във фасадата е било скрито съкровище. По нея личат дупки от куршуми. Архитектурният стил е елинистичен, от Александрия. Фасадата е широка 30м. и висока 43 м. Изсечена е в скалите през I в. пр. н. е като гробница на набатейски крал. Според някои изследователи след това е служела за храм.
Най – интересното е, че това е само средата на комплекса Петра. Продължаваме напред . Пещерите в скалите са жилища , които са се ползвали от местните до 1985 г., когато обектът става част от Световното наследство на ЮНЕСКО. Сега те са изселени наблиз , но идват тук през деня да продават на сергиите. Купувам си албум с литографии от Девид Робъртс от 1839 г. Повечето неща са по 1 – 2 -5 долара. Сядаме да си починем с ментов чай в едно от ”заведенията ”.
Комплексът е огромен. Който желае може да се качи до Манастира по 800-те стъпала до планината Ad - Deir . Манастирът е втората най – важна атракция в Петра. Архитектурният стил напомня този на Съкровищницата . Дейр е място за поклонение, а през византийския период вероятно е служел като църква.
Петра включва и гробници (Кралските гробници , гробницата на урната, гробницата на двореца, гробницата на Секстий ), улица с колонади, театър.
След посещението гледахме филм, в който кралят прави екстремна обиколка на страната си. Познайте дали той изкачи стъпалата. Придвижваше се с всякакви възможни средства – кон, хеликоптер, самолет, парашут , плавници и шнорхел, с гумени ботуши сред скалите със заветната цел да скочи с бънджи във вода.
Знаете ли ,че Петра е побратимена с Пловдив ?
Обратно в Аман за отпътуване към Израел на следващия ден .
Йордания и Шарм ел Шейх
