Боробудур
Боробудур – храмът на 504-те Буди
Ако трябва да изберете едно единствено място, което да посетите в Индонезия, това със сигурност е най-големият в света будистки храм Боробудур, включен в Списъка на културното наследство на ЮНЕСКО.
Намира се само на 40 км от град Джогякарта, наричан често люлката на яванската култура. Наричат го така не случайно – тук се е зародило изкуството на батика, на яванските танци, музиката, поезията и куклените спектакли. Градът е и център на специален окръг в Индонезия, нещо като държава в държавата, в която са запазени и до днес древен султанат и княжеството Пакуаламан. Окръгът се управлява от губернатор, но тази длъжност винаги се заема от султана.
След около един час път през живописна местност с оризови полета и палмови горички стигаме до храмовия комплекс Боробудур. Кратка разходка през красив парк и пред очите ни като видение възниква каменният храм. Обикновено будистките храмове се строят на хълм, но този е изключение. Въпреки това създава същата илюзия – до централната част води дълго стълбище, което преминава през няколко тераси. Ако вършиш всичко по правилата, трябва не просто да изкачиш стълбите, а да заобиколиш отляво надясно всяка от терасите (заобикалянето отдясно носело нещастие, защото завоят надясно означавал според будистките вярвания обръщане към злото).
Тераси, стъпала и ниши образуват нещо като гигантска пирамида, която завършва с огромна ступа, устремена към небесата. Целият комплекс е заобиколен е от палмови горички и оризища, а в далечината се вижда снагата на вулкана Мерпати.
За любителите на статистиката: построен през 8 век, Боробудур е най-големият будистки храмов комплекс в света, който се състои от шест квадратни и три кръгли платформи, декорирани с над 2672 барелефа и 504 статуи на Буда. Основният храм, разположен в центъра, е заобиколен от 72 статуи на Буда, всяка от които е „заключена“ в ступа - съоръжение с формата на камбана. Само една фигура на Буда не е скрита в ступа, и точно тя е увековечена на многобройните снимки на храма. Последната платформа представлява квадрат със страна 118 м, а най-високата точка на централната ступа се издига на 35 метра.
Докато се изкачваш нагоре, разглеждаш барелефите, които изобразяват сцени от живота на Буда и са илюстрация на учението му. Изсечени от камък, те изглеждат вечни и разбираеми и за най-неукия човек - нещо като пътеводител на Будизма. Едва ли е възможно да се разгледат всичките, защото храмът съдържа над два милиона каменни плочи. Във времената, когато го изграждали, строителите не познавали хоросана или цимента. Те обаче знаели, как плътно да наредят камък до камък, без да го спояват, стремейки се всяка издатина на единия да срещне вдлъбнатина на другия.
Ако разгледате барелефите, ще видите, че освен будистки сцени те съдържат и разказ за живота на яванците – старец, който поучава деца, полски сцени, мореплаватели и пр. В специални ниши на всяко ниво са поставени статуи на Буда, който сякаш не се интересува от земните неволи и вглъбено мисли за вечността. Позата, в която е изобразен, зависи от посоката - на изток ръцете му докосват земята, на юг – молитвено сочат нагоре, на запад са скръстени върху гърдите, а на север – лявата ръка е отпусната върху коляното, а дясната прави умиротворяващ жест. Според местните жители има поверие – ако си намислиш желание и докоснеш носа или ръката на Буда в ступата, то със сигурност ще се изпълни.
Докато се разхождате из терасите, ще видите, че на всяка от тях има благоуханни пръчици, запалени от поклонници, които молят бога за помощ. Цветя, плодове и парични знаци също се оставят от поклонниците.Има една-единствена статуя на Буда, която не е защитена от ступа-камбана. Това е и мястото, където поклонниците оставят най-много дарове. Срещаме доста реставратори, които на ръка, с малки четчици почистват камъка, премахвайки наслоявания, мъхчета и пр.
Всичко, което виждаме, е само горната част на храма. Долната е засипана и не е достъпна за простосмъртни. Дори по време на последната реставрация тя не е изкопана, защото там се намират барелефите, които изобразяват „дяволските страсти и раздори“. Предполага се, че те умишлено са оставени под земята, защото когато един поклонник влиза в храма, той трябва да погребе ниските страсти и да се пречисти от земната суета.
Към програмата за Индонезия
Ако трябва да изберете едно единствено място, което да посетите в Индонезия, това със сигурност е най-големият в света будистки храм Боробудур, включен в Списъка на културното наследство на ЮНЕСКО.
Намира се само на 40 км от град Джогякарта, наричан често люлката на яванската култура. Наричат го така не случайно – тук се е зародило изкуството на батика, на яванските танци, музиката, поезията и куклените спектакли. Градът е и център на специален окръг в Индонезия, нещо като държава в държавата, в която са запазени и до днес древен султанат и княжеството Пакуаламан. Окръгът се управлява от губернатор, но тази длъжност винаги се заема от султана.
След около един час път през живописна местност с оризови полета и палмови горички стигаме до храмовия комплекс Боробудур. Кратка разходка през красив парк и пред очите ни като видение възниква каменният храм. Обикновено будистките храмове се строят на хълм, но този е изключение. Въпреки това създава същата илюзия – до централната част води дълго стълбище, което преминава през няколко тераси. Ако вършиш всичко по правилата, трябва не просто да изкачиш стълбите, а да заобиколиш отляво надясно всяка от терасите (заобикалянето отдясно носело нещастие, защото завоят надясно означавал според будистките вярвания обръщане към злото).
Тераси, стъпала и ниши образуват нещо като гигантска пирамида, която завършва с огромна ступа, устремена към небесата. Целият комплекс е заобиколен е от палмови горички и оризища, а в далечината се вижда снагата на вулкана Мерпати.
За любителите на статистиката: построен през 8 век, Боробудур е най-големият будистки храмов комплекс в света, който се състои от шест квадратни и три кръгли платформи, декорирани с над 2672 барелефа и 504 статуи на Буда. Основният храм, разположен в центъра, е заобиколен от 72 статуи на Буда, всяка от които е „заключена“ в ступа - съоръжение с формата на камбана. Само една фигура на Буда не е скрита в ступа, и точно тя е увековечена на многобройните снимки на храма. Последната платформа представлява квадрат със страна 118 м, а най-високата точка на централната ступа се издига на 35 метра.
Докато се изкачваш нагоре, разглеждаш барелефите, които изобразяват сцени от живота на Буда и са илюстрация на учението му. Изсечени от камък, те изглеждат вечни и разбираеми и за най-неукия човек - нещо като пътеводител на Будизма. Едва ли е възможно да се разгледат всичките, защото храмът съдържа над два милиона каменни плочи. Във времената, когато го изграждали, строителите не познавали хоросана или цимента. Те обаче знаели, как плътно да наредят камък до камък, без да го спояват, стремейки се всяка издатина на единия да срещне вдлъбнатина на другия.
Ако разгледате барелефите, ще видите, че освен будистки сцени те съдържат и разказ за живота на яванците – старец, който поучава деца, полски сцени, мореплаватели и пр. В специални ниши на всяко ниво са поставени статуи на Буда, който сякаш не се интересува от земните неволи и вглъбено мисли за вечността. Позата, в която е изобразен, зависи от посоката - на изток ръцете му докосват земята, на юг – молитвено сочат нагоре, на запад са скръстени върху гърдите, а на север – лявата ръка е отпусната върху коляното, а дясната прави умиротворяващ жест. Според местните жители има поверие – ако си намислиш желание и докоснеш носа или ръката на Буда в ступата, то със сигурност ще се изпълни.
Докато се разхождате из терасите, ще видите, че на всяка от тях има благоуханни пръчици, запалени от поклонници, които молят бога за помощ. Цветя, плодове и парични знаци също се оставят от поклонниците.Има една-единствена статуя на Буда, която не е защитена от ступа-камбана. Това е и мястото, където поклонниците оставят най-много дарове. Срещаме доста реставратори, които на ръка, с малки четчици почистват камъка, премахвайки наслоявания, мъхчета и пр.
Всичко, което виждаме, е само горната част на храма. Долната е засипана и не е достъпна за простосмъртни. Дори по време на последната реставрация тя не е изкопана, защото там се намират барелефите, които изобразяват „дяволските страсти и раздори“. Предполага се, че те умишлено са оставени под земята, защото когато един поклонник влиза в храма, той трябва да погребе ниските страсти и да се пречисти от земната суета.
Към програмата за Индонезия
