Едно пътуване из Прованса извън стандартните маршрути (първа част) - Rozzi Travel
Едно пътуване из Прованса извън стандартните маршрути
Част първа: Ла Кадиер д’Азюр – Бандол – Брюск – остров Амбие
Маршрутът на това пътуване е изцяло в Прованса и по-точна по неговото крайбрежие. За повечето хора с Френската Ривиера се изчерпват местата за посещение по френското Средиземноморие. И така все се случваше, че въпреки интереса ми към цяла Южна Франция, все не стигах до тази част на крайбрежието й. Най-накрая пропускът е попълнен. И много се ядосах на себе си, че чак сега го открих, защото наистина си заслужава да се види и изживее.
Срещата ми с Прованса започна от едно малко средновековно селце, покачило се на хълмовете, които се спускат към морето. Името му е малко дълго - ,b>Ла Кадиер-д’Азюр (La Cadière- d’Azur) и разбира се е с произход от окситански. Ще отворя една скоба с информация за провансалския език, наследник на окситанския. Не е възможно да се разбере Прованса, без да се познава културната история на този район. Всеизвестно е, че съвременният френски език е с латински произход. През 11 век се проявява ясно разграничаване между езика, който се говори в северната половина на страната, който се нарича езика Ои (Oil) и езика Ок (Oc), който се говори в южната част на Франция, части от Северна Испания и Северна Италия. На практика имената идват от думата „да“ на съответния език. Няма да навлизаме в езиковедския спор дали са езици или диалекти. Важно е голямото културно наследство на езика Ок (лангедок). През Средновековието за административни цели е можело да се използват само два езика – латински и лангедок. И въпреки, че с времето северният език е заел позицията на официален, провансалският е останал ежедневният език на една голяма част от Франция.
Затварям скобата и се връщам към Ла Кадиер-д’Азюр. Селцето е запазило средновековния си площад , тесните павирани улички, часовниковата кула, църквата Сен Андре с най-старата камбана в целия Прованс (15 век) и крепостните стени с три врати. От тях се разкрива невероятна гледка към прочутите лозя на Бандол, простиращи се почти до морето и към съседния хълм, на който е кацнало друго средновековно селце.
Тишина, песента на птичките и спокойствие. И това само на няколко километра от морския бряг, който винаги е доста оживен. Сега разбирам защо много от познавачите на района предпочитат да отседнат в разхвърляните по хълмовете селца, вместо да се блъскат в курортите. Това обяснява как в едно такова малко селце може да се намери бутиков хотел с 4 звезди и даже звезден готвач Мишлен. Налага се да отворя още една скоба и да кажа, че Мишлен дава много трудно звездите си и максималният им брой е 3. Даже една звезда означава, че ресторантът е покрил изключително високи критерии. Не знам кога у нас ще се появи такова заведение. Най-близките са в Гърция.
Връщам се на бутиковия хотел. Не си представяйте лъскав хотел тип „мрамор със златничко“. Хотелът се състои от 4 провансалски къщи със стени с пастелни цветове и сини капаци на прозорците, които даже не са една до друга. Тази, в която съм настанена е най-отдалечената, но в двора си има басейн. Ресторантът е в централно разположената къща, където е и рецепцията. Зеленчуците за ресторанта идват от собствената градина, в която всяка сутрин работи собственикът на хотела. Той е и главният готвач на мишеленовия ресторант, което не му пречи и да помага при нужда с багажа на клиентите!
След вкусната закуска се отправяме към Бандол, който се намира на около 10 километра. Пътят се вие по склоновете на хълмовете, покрити с лозя, маслинови градини и горички от средиземноморски борове. И пред нас засиява морето. Пристигаме в Бандол (Bandol). Градчето е известно с три неща. Като морски курорт с история, която започва още в началото на 20-ти век. И ако добилият слава през 60- те години Сен Тропе има Брижит Бардо, то началото на славата на Бандол е свързано с известни писатели като Томас Ман, Марсел Паньол, Олдъс Хъксли и именити артисти като Мистенгет, Ремю и Фернандел. Бандол има пясъчни плажове, бистри води и богат подводен свят, привлекателен за любителите гмуркането. Трябва да подчертая, че цялата крайбрежна ивица от Марсилия до Сен Тропе е с много запазена природа и няма презастрояване. Местните хора казват, че са имали късмет да не попаднат в еуфорията на бързото развитие на средиземноморските курорти, като тези по Френската Ривиера и са си взели поука от допуснатите там грешки. С една дума в Бандол има всичко за една хубава морска почивка, но още по-хубаво е да се посети извън пиковите юли и август. А сезонът тук продължава чак до октомври.
Другата слава на Бандол са вината му. Всъщност в самия Бандол няма нито едно лозе. Всички лозя и винарни са във вътрешността. Но хората от Бандол винаги са били много предприемчиви и са използвали преимуществото на голямото си пристанище. То посреща до 1 500 плавателни съдове с различни тонажи, включително и траулери. И жителите на Бандол изкупували вината и ги изнасяли с кораби. На бъчвите винаги имало надпис Бандол. И така се родило общото наименование на вината от района, който от 1941 година е с гарантирано и контролирано наименование за произход (AOC). Разхождаме се в градчето. Отклоняваме се от крайбрежната улица с големи чинари и навлизаме в лабиринта на малки криволичещи улички. Приятни уютни заведения предлагат местни специалитети. Решаваме, че не може да не опитаме вината на Бандол и спираме в едно от тях. В тази част на Франция най-добри са вината розе. Те са и най-голямата част от местното производство. Следват ги (като количество) белите вина. Между тях има наистина много добри. Най-малък е делът на червените. Вината наистина се оказаха на нивото на реномето си.
Връщаме се на пристанището, за да продължим обиколката по море. От Бандол тръгват корабчета до остров Бендор (île Bendor). Той е частен и е един от двата острова собственост на Пол Рикар, един от създателите на империята Перно Рикар, заемаща второ място в света по обем на производство и търговия с алкохол. Пол Рикар е бил предприемач, визионер, ас в маркетинга, меценат (създава Културна фондация на остров Бендор) и изпреварва времето си с идеи за екологията. Двата му острова изцяло отразяват личността и идеите му. По-малкият Бендор е истински културен център. Пол Рикар е учил живопис и е мечтаел да стане художник. Въпреки, че животът му се е развил по друг начин той никога не е губил връзка с изкуството и се отдава на рисуването след като се оттегля от ръководството на бизнеса, още преди да е навършил 60 години. Оставя след себе си 1500 платна и 1300 рисунки. Произведенията му могат да се видят в художествената галерия на остров Бендор. Там може да се види и Градината на изкуствата с прекрасни статуи.
Нашата цел е по-големият остров Амбие. Вятърът се засили, вълнението се увеличи , но това няма да ни попречи да изпълним плана си. От пристанището на Брюск (Le Brusc) целогодишно се осъществява връзка с остров Рикар ( както често е наричан остров Амбие). За около половин час стигаме от Бандол до малкото рибарско селце, превърнало се в курортно селище. Основано от древните гърци Брюск винаги е бил свързан с морето. Днес той привлича любителите на водните спортове. Във Франция курортите на брега на воден басейн имат категоризация на база на качеството на предлаганите условия и услуги. Максималният брой звезди е 4 и не са много тези, които са ги получили. Брюск е един от тях. Качваме се на едно от бързоходните корабчета, които свързват целогодишно остров Амбие със сушата и пътуваме около 15 минути. И навлизаме в тихите води на залива, в който се намира пристанището на Амбие. Преминаваме покрай дълги редици от яхти и стъпваме на брега. Пол Рикар се е постарал островът да запази непокътната своята природа. Само около 10% от площта му е усвоена и тя се намира в близост до пристанището – един хотел, един апарт-хотел, голяма мултифункционална зала, музей, океанографски институт и пристанищни постройки - това са почти всички сгради на острова. Малко по-навътре е малка винарна, в която се произвеждат вина от лозята на острова и няколко вили на семейството Рикар. Островът е част от Натура 2 000, а пристанището му е със Син флаг. То има 750 места и плюс тях може да посреща дневно до 150 плавателни съда. Пол Рикар не просто е искал да запази природата на острова, но и да привлече вниманието на гостите му към важността от опазването й. С тази цел е създал и Океанографския институт и аквариума, които изследват подводния свят на Средиземноморието. Тук научаваме интересни факти: Средиземно море заема само 1% от площта на земята, но в него са концентрирани 30% от световния морски трафик. За възобновяването на водата му е необходим цял век. Преди да обядваме сме поканени да дегустираме три от вината, произведени на острова. Качеството им е безспорно. Останалото е въпрос на вкус и предпочитания.
Вече е време за обяд. На острова има избор от заведения – класически и гурме ресторанти, барбекю и стриит фуд. Всички те са в района на пристанището. От там тръгва и туристическото влакче, на което се качваме, за да се запознаем с острова. Обиколката продължава около 40 минути. Сменят се гледки към морето, към сушата, към околните хълмчета покрити със средиземноморски борове, субтропични храсти, столетници. Слънцето огрява красиви заливчета със скрити в тях пясъчни плажове или високи скали, в които се разбиват вълните. Водата е кристална. Обгръща ни тишина и спокойствие. Мечтаем си за самостоятелна разходка из острова. Обиколката му е 6 км и пеша може да се направи за час и половина, два. Има възможност да се наемат колела или рикши за двама. Влакчето ни изкачва почти до билото на най-високия хълм. И тук между камъни и треви виждаме гроба на Пол Рикар. Той е пожелал да бъде погребан на това любимо за него място. До него е и гробът на сина му Патрик. И двата гроба имат за плоча обикновени, неголеми каменни блокове, които трудно се различават от околните скали. Никаква помпозност и показност, пълно сливане с природата. Продължаваме обиколката. Знаем, че някъде тук са и 100 декара лозя, но те се губят в общата зеленина. Спираме за още снимки. Иска ни се да запечатаме всяка гледка. Връщаме се към пристанището. Амбие е място за почивка за хора, които търсят тишина и спокойствие и среща с природата. Отдихът тук може да е активен, запълнен със спортни дейности – неизменната за френския Юг петанка, тенис на корт, гмуркане (за начинаещи и за напреднали, нощно гмуркане), шнорхелинг, каяк, паделинг. (следва продължение)
Почивка в Прованс в Касис
Част първа: Ла Кадиер д’Азюр – Бандол – Брюск – остров Амбие
Маршрутът на това пътуване е изцяло в Прованса и по-точна по неговото крайбрежие. За повечето хора с Френската Ривиера се изчерпват местата за посещение по френското Средиземноморие. И така все се случваше, че въпреки интереса ми към цяла Южна Франция, все не стигах до тази част на крайбрежието й. Най-накрая пропускът е попълнен. И много се ядосах на себе си, че чак сега го открих, защото наистина си заслужава да се види и изживее.
Срещата ми с Прованса започна от едно малко средновековно селце, покачило се на хълмовете, които се спускат към морето. Името му е малко дълго - ,b>Ла Кадиер-д’Азюр (La Cadière- d’Azur) и разбира се е с произход от окситански. Ще отворя една скоба с информация за провансалския език, наследник на окситанския. Не е възможно да се разбере Прованса, без да се познава културната история на този район. Всеизвестно е, че съвременният френски език е с латински произход. През 11 век се проявява ясно разграничаване между езика, който се говори в северната половина на страната, който се нарича езика Ои (Oil) и езика Ок (Oc), който се говори в южната част на Франция, части от Северна Испания и Северна Италия. На практика имената идват от думата „да“ на съответния език. Няма да навлизаме в езиковедския спор дали са езици или диалекти. Важно е голямото културно наследство на езика Ок (лангедок). През Средновековието за административни цели е можело да се използват само два езика – латински и лангедок. И въпреки, че с времето северният език е заел позицията на официален, провансалският е останал ежедневният език на една голяма част от Франция.
Затварям скобата и се връщам към Ла Кадиер-д’Азюр. Селцето е запазило средновековния си площад , тесните павирани улички, часовниковата кула, църквата Сен Андре с най-старата камбана в целия Прованс (15 век) и крепостните стени с три врати. От тях се разкрива невероятна гледка към прочутите лозя на Бандол, простиращи се почти до морето и към съседния хълм, на който е кацнало друго средновековно селце.
Тишина, песента на птичките и спокойствие. И това само на няколко километра от морския бряг, който винаги е доста оживен. Сега разбирам защо много от познавачите на района предпочитат да отседнат в разхвърляните по хълмовете селца, вместо да се блъскат в курортите. Това обяснява как в едно такова малко селце може да се намери бутиков хотел с 4 звезди и даже звезден готвач Мишлен. Налага се да отворя още една скоба и да кажа, че Мишлен дава много трудно звездите си и максималният им брой е 3. Даже една звезда означава, че ресторантът е покрил изключително високи критерии. Не знам кога у нас ще се появи такова заведение. Най-близките са в Гърция.
Връщам се на бутиковия хотел. Не си представяйте лъскав хотел тип „мрамор със златничко“. Хотелът се състои от 4 провансалски къщи със стени с пастелни цветове и сини капаци на прозорците, които даже не са една до друга. Тази, в която съм настанена е най-отдалечената, но в двора си има басейн. Ресторантът е в централно разположената къща, където е и рецепцията. Зеленчуците за ресторанта идват от собствената градина, в която всяка сутрин работи собственикът на хотела. Той е и главният готвач на мишеленовия ресторант, което не му пречи и да помага при нужда с багажа на клиентите!
След вкусната закуска се отправяме към Бандол, който се намира на около 10 километра. Пътят се вие по склоновете на хълмовете, покрити с лозя, маслинови градини и горички от средиземноморски борове. И пред нас засиява морето. Пристигаме в Бандол (Bandol). Градчето е известно с три неща. Като морски курорт с история, която започва още в началото на 20-ти век. И ако добилият слава през 60- те години Сен Тропе има Брижит Бардо, то началото на славата на Бандол е свързано с известни писатели като Томас Ман, Марсел Паньол, Олдъс Хъксли и именити артисти като Мистенгет, Ремю и Фернандел. Бандол има пясъчни плажове, бистри води и богат подводен свят, привлекателен за любителите гмуркането. Трябва да подчертая, че цялата крайбрежна ивица от Марсилия до Сен Тропе е с много запазена природа и няма презастрояване. Местните хора казват, че са имали късмет да не попаднат в еуфорията на бързото развитие на средиземноморските курорти, като тези по Френската Ривиера и са си взели поука от допуснатите там грешки. С една дума в Бандол има всичко за една хубава морска почивка, но още по-хубаво е да се посети извън пиковите юли и август. А сезонът тук продължава чак до октомври.
Другата слава на Бандол са вината му. Всъщност в самия Бандол няма нито едно лозе. Всички лозя и винарни са във вътрешността. Но хората от Бандол винаги са били много предприемчиви и са използвали преимуществото на голямото си пристанище. То посреща до 1 500 плавателни съдове с различни тонажи, включително и траулери. И жителите на Бандол изкупували вината и ги изнасяли с кораби. На бъчвите винаги имало надпис Бандол. И така се родило общото наименование на вината от района, който от 1941 година е с гарантирано и контролирано наименование за произход (AOC). Разхождаме се в градчето. Отклоняваме се от крайбрежната улица с големи чинари и навлизаме в лабиринта на малки криволичещи улички. Приятни уютни заведения предлагат местни специалитети. Решаваме, че не може да не опитаме вината на Бандол и спираме в едно от тях. В тази част на Франция най-добри са вината розе. Те са и най-голямата част от местното производство. Следват ги (като количество) белите вина. Между тях има наистина много добри. Най-малък е делът на червените. Вината наистина се оказаха на нивото на реномето си.
Връщаме се на пристанището, за да продължим обиколката по море. От Бандол тръгват корабчета до остров Бендор (île Bendor). Той е частен и е един от двата острова собственост на Пол Рикар, един от създателите на империята Перно Рикар, заемаща второ място в света по обем на производство и търговия с алкохол. Пол Рикар е бил предприемач, визионер, ас в маркетинга, меценат (създава Културна фондация на остров Бендор) и изпреварва времето си с идеи за екологията. Двата му острова изцяло отразяват личността и идеите му. По-малкият Бендор е истински културен център. Пол Рикар е учил живопис и е мечтаел да стане художник. Въпреки, че животът му се е развил по друг начин той никога не е губил връзка с изкуството и се отдава на рисуването след като се оттегля от ръководството на бизнеса, още преди да е навършил 60 години. Оставя след себе си 1500 платна и 1300 рисунки. Произведенията му могат да се видят в художествената галерия на остров Бендор. Там може да се види и Градината на изкуствата с прекрасни статуи.
Нашата цел е по-големият остров Амбие. Вятърът се засили, вълнението се увеличи , но това няма да ни попречи да изпълним плана си. От пристанището на Брюск (Le Brusc) целогодишно се осъществява връзка с остров Рикар ( както често е наричан остров Амбие). За около половин час стигаме от Бандол до малкото рибарско селце, превърнало се в курортно селище. Основано от древните гърци Брюск винаги е бил свързан с морето. Днес той привлича любителите на водните спортове. Във Франция курортите на брега на воден басейн имат категоризация на база на качеството на предлаганите условия и услуги. Максималният брой звезди е 4 и не са много тези, които са ги получили. Брюск е един от тях. Качваме се на едно от бързоходните корабчета, които свързват целогодишно остров Амбие със сушата и пътуваме около 15 минути. И навлизаме в тихите води на залива, в който се намира пристанището на Амбие. Преминаваме покрай дълги редици от яхти и стъпваме на брега. Пол Рикар се е постарал островът да запази непокътната своята природа. Само около 10% от площта му е усвоена и тя се намира в близост до пристанището – един хотел, един апарт-хотел, голяма мултифункционална зала, музей, океанографски институт и пристанищни постройки - това са почти всички сгради на острова. Малко по-навътре е малка винарна, в която се произвеждат вина от лозята на острова и няколко вили на семейството Рикар. Островът е част от Натура 2 000, а пристанището му е със Син флаг. То има 750 места и плюс тях може да посреща дневно до 150 плавателни съда. Пол Рикар не просто е искал да запази природата на острова, но и да привлече вниманието на гостите му към важността от опазването й. С тази цел е създал и Океанографския институт и аквариума, които изследват подводния свят на Средиземноморието. Тук научаваме интересни факти: Средиземно море заема само 1% от площта на земята, но в него са концентрирани 30% от световния морски трафик. За възобновяването на водата му е необходим цял век. Преди да обядваме сме поканени да дегустираме три от вината, произведени на острова. Качеството им е безспорно. Останалото е въпрос на вкус и предпочитания.
Вече е време за обяд. На острова има избор от заведения – класически и гурме ресторанти, барбекю и стриит фуд. Всички те са в района на пристанището. От там тръгва и туристическото влакче, на което се качваме, за да се запознаем с острова. Обиколката продължава около 40 минути. Сменят се гледки към морето, към сушата, към околните хълмчета покрити със средиземноморски борове, субтропични храсти, столетници. Слънцето огрява красиви заливчета със скрити в тях пясъчни плажове или високи скали, в които се разбиват вълните. Водата е кристална. Обгръща ни тишина и спокойствие. Мечтаем си за самостоятелна разходка из острова. Обиколката му е 6 км и пеша може да се направи за час и половина, два. Има възможност да се наемат колела или рикши за двама. Влакчето ни изкачва почти до билото на най-високия хълм. И тук между камъни и треви виждаме гроба на Пол Рикар. Той е пожелал да бъде погребан на това любимо за него място. До него е и гробът на сина му Патрик. И двата гроба имат за плоча обикновени, неголеми каменни блокове, които трудно се различават от околните скали. Никаква помпозност и показност, пълно сливане с природата. Продължаваме обиколката. Знаем, че някъде тук са и 100 декара лозя, но те се губят в общата зеленина. Спираме за още снимки. Иска ни се да запечатаме всяка гледка. Връщаме се към пристанището. Амбие е място за почивка за хора, които търсят тишина и спокойствие и среща с природата. Отдихът тук може да е активен, запълнен със спортни дейности – неизменната за френския Юг петанка, тенис на корт, гмуркане (за начинаещи и за напреднали, нощно гмуркане), шнорхелинг, каяк, паделинг. (следва продължение)
Почивка в Прованс в Касис
