2. Едно пътуване из Прованса извън стандартните маршрути (втора част) - Rozzi Travel
Едно пътуване из Прованса извън стандартните маршрути
Част втора: Ле Саблет - Сен-Мандрие-сюр-Мер- остров Поркерол
Напускаме остров Амбие (île des Embiez). Корабчето поема към пристанището на Брюск. Брегът приближава бързо. От Брюск (Le Brusc) поемаме на изток. Пътят върви по самото крайбрежие. В морето виждаме едно малко островче, състоящо се от две големи скали. То се казва Ле дьо Фрер (Les Deux Frères – Двамата братя) и е свързано с една колкото романтична, толкова и трагична легенда. Двама братя рибари намерили на плажа ранена сирена. Те се погрижили за нея и тя оздравяла. Но междувременно и двамата се влюбили лудо в нея. Всеки я искал за себе си. Битката помежду им завършила със смъртта и на двамата. Сирената се прибрала в морето и помолила Посейдон да направи така, че споменът за голямата им любов към нея да остане завинаги. Тогава богът на моретата и океаните превърнал братята в скали, свързани в малко островче.
Отправяме се към Ле Саблет (Les Sablettes) един от най-хубавите плажове в целия район – дълга плажна ивица с фин пясък. Това е мястото, където ще направим почивка, преди да продължим към следващата ни цел. По протежение на плажа има хотели, заведения. Тази пясъчна ивица осигурява достъпа до полуостров Сен-Мандрие-сюр-Мер (Saint-Mandrier-sur-Mer), обрасъл с борови гори, които достигат до закътани пясъчни плажове. Предлага се всякакъв вид настаняване – хотели, апартаменти, къмпинги. До 17-ти век този полуостров е бил остров. С времето теченията са донесли пясъци, които са затрупали тесния провлак, който е отделял остров Сепе (île de Cépet) от сушата и той се превърнал в полуостров. Ле Саблет са точно тази пясъчна ивица. През 19-ти век мястото става много моден курорт с морски бани и казино. Ле Саблет са посещавани от такива знаменитости като Жорж Санд, Алфонс Доде и братята Люмиер. След дълъг период на упадък, дължащ се на пораженията понесени по време на двете световни войни, курортът е в нов подем. Един от най-емблематичните му хотели е напълно реновираният Grand Hôtel des Sablettes Plage. Красивата сграда, построена през 19-ти век се намира на самия плаж. Хотелът е отворен целогодишно и двата му басейна осигуряват приятна почивка през всички сезони. Стаята ми, както и останалите стаи, е обърната към плажа и гледката наистина е запомняща се. В дизайна на интериора й има намигване към блясъка на 19-ти век – стилен далекоглед и един огромен пътнически куфар, сякаш изваден от филмите. Оказва се, че в него е мини барът и кафе машината. Не остава нищо друго, освен човек да се отдаде на почивка.
Следващата ни цел отново е остров и отново ще се возим на корабче. Този път малко по-дълго, около час. Тръгваме от пристанището, което е на източния бряг на полуостров Сен-Мандрие-сюр-Мер. Прекосяваме дълбокия залив на Тулон, който се затваря от полуострова. Градът се вижда в далечината. От другата страна на корабчето остават хълмовете на Сен-Мандрие-сюр-Мер. Картината е много красива – бели вили накацали по хълмовете, обградени от зеленината на средиземноморските борове, долу синьото море с бели платноходки. Те контрастират с големите военни кораби, които се виждат в залива. Тулон е най-голямото военно пристанище на Франция. То е и базата на единствения френски самолетоносач „Шарл де Гол“.
Излизаме от тихите води на залива и разликата се усеща. Не след дълго в далечината се виждат хълмовете на острова Поркерол (île de Porquerolles). Той е най-южната точка на Прованса. Островът е с формата на полумесец. Южният и северният му бряг са коренно различни. Единият е висок и скалист, а другият е полегат и с пясъчни плажове. Островът е най-големият от архипелага Iles d’Or ( Златните острови), известни още като островите Иер. Поркерол е дълъг 7,5 километра и широк 3 км. Покрит е с гори от средиземноморски борове и ароматни мирти, градини и лозя.
Историята му започва още в древността. Свързана е с мореплаватели, пирати, преминавал е от ръце в ръце. Една от най-интересните истории се случва в началото на 20-ти век, когато островът е бил купен от Франсоа-Жозеф Фурние, за да го използва за сватбен подарък. Не мога да не отделя няколко реда на тази история и на невероятната личност на Фурние. Син на беден лодкар, който превивал гръб по канала Брюксел – Шарлероа, Франсоа - Жозеф успява да преживее предизвикателства и авантюри достойни за герой на Александър Дюма или Джек Лондон. С ограничено образование, но с природна интелигентност, предприемчивост и късмет Фурние натрупва огромно състояние. Съдбата му го отвежда във Франция, Канада, Панама, Калифорния и Мексико. Попада там по време на златната треска. Успява да закупи малка мина, която се смятала за без перспективна. Късметът му се усмихва и той открива голяма златна жила. За 10 години експлоатация на мината успява да добие толкова злато, че ако се представи като едно голямо кюлче то би било дълго 14 метра, широко 5 метра и високо 4 метра! Франсоа-Жозеф продава златната мина и една сребърна мина, която е закупил междувременно и се връща в Европа. Избира да живее в Южна Франция. Влюбва се в остров Поркерол и го купува през 1912 година за над 1 000 000 златни франка. Жени се за трети път и островът е неговият сватбен подарък. Започва да го разработва като голямо имение. Сади лозя, довежда италиански работници. За тях разширява селото, построено от военните през 1820 година. Решава да го оформи като мексиканско, като спомен за това, откъде е дошло богатството му. Селото е в южната част на острова, в непосредствена близост до пристанището. Днес то има 200 постоянни жители и още много сезонно пребиваващи. Няколко от наследниците на Фурние са част от местните жители. През 1972 година френската държава откупува 4/5 от острова и превръща по-голямата част от площта му в природен резерват. Французите умеят да съчетават опазване на природата и развитие на туристическия бизнес. И този остров е поредното доказателство. Туризмът е организиран така, че да пази природата на острова, а тя пък му се отблагодарява като привлича всяка година хиляди туристи.
Започваме нашето посещение на острова с ….изкуство. В сърцето на острова се намира голямото имение на Фондация Карминяк (Fondation Carmignac) – прекрасна вила и огромен парк. Фондацията е създадена от Едуард Карминяк, финансист изкушен от изкуството. Състоянието му е 51-то по размер във Франция. Той използва част от него за меценатство и с тази цел купува вилата на известния френски архитект Анри Видал с прилежащия й парк. Поставя основите на фондацията си, посветена на съвременното изкуство. Имаме щастието наш гид да е директорът й Шарл Карминяк, най-големият син на Едуард. Самият той принадлежи на артистичния свят, китарист е на групата Moriarty. Шарл прави впечатление с изключителна скромност и отдаденост на каузата да се помага на съвременните творци произведенията им да стигат до публиката. Изложените произведения са предимно арт инсталации и статуи. Те са разположени както в самата вила, така и в парка й. Обиколката на тази разнообразна изложба ни отнема повече от час. Независимо дали сте любител на съвременното изкуство или не, една такава среща е винаги интересна и обогатяваща. Обиколката ни завършва на терасата на вилата, където любезните домакини ни предлагат дегустация на вина от острова. За пореден път се убеждаваме, че провансалските вина розе са чудесни.
Разделяме се с Фондация Карминяк, за да се срещнем с историята на острова. Тя започва като древногръцка колония и е толкова богата, че няма как да се вмести в няколко реда. Стратегическото му местоположение винаги му е отреждало важно място както в мирно време, така и по време на войни. И до днес са запазени четири крепости. Отправяме се към Форт Сент Агат. Голямата и кръгла кула се издига в близост до пристанището. Изградена е по нареждане на Франсоа 1-ви към 1531 година. Днес в нея има малка експозиция, посветена на острова и тази част от крайбрежието. От площадката горе, между бойниците й се открива невероятна гледка към морето, пристанището, заливите по южния бряг, както и към вътрешността на острова – лозята, вилата Карминяк и провансалската вятърна мелница Moulin du Bonheur. Много странна е съдбата на една от другите крепости Фор де Репантансе (Fort de Répentance). От 1995 година тя е превърната в православен манастир. Слизаме към селцето, защото вече е крайно време да обядваме. Минаваме покрай църквата Сент Ан и се отправяме към правоъгълния площад, около който има концентрация на заведения. Ресторантът, който е избран за обеда е от тези заведения, които вместо печатано меню имат черна дъска. Причината е, че никой, дори и собственикът, не знае какво ще е менюто на следващия ден. То се определя според улова на рибарите. С една дума на обед се сервира риба, която е уловена сутринта. Обедът се превръща в запомнящо се кулинарно преживяване. За това допринася и прекрасното вино, разбира се отново от острова. Много туристи избират да прекарат почивката си на остров Поркерол в някой от хотелите, апартхотелите или в квартирите, които се дават под наем.
Напускаме острова и корабчето ни отвежда към пристанището на Иер (Hyères). Това е и най-краткият път до сушата и пътуването ни продължава по-малко от половин час. Пристанището на Иер ни посреща с редици яхти, които не могат да се сравняват с тези, които могат да се видят в Антиб и Кан, но са доста впечатляващи (следва продължение).
Почивка в Прованс в Касис
Част втора: Ле Саблет - Сен-Мандрие-сюр-Мер- остров Поркерол
Напускаме остров Амбие (île des Embiez). Корабчето поема към пристанището на Брюск. Брегът приближава бързо. От Брюск (Le Brusc) поемаме на изток. Пътят върви по самото крайбрежие. В морето виждаме едно малко островче, състоящо се от две големи скали. То се казва Ле дьо Фрер (Les Deux Frères – Двамата братя) и е свързано с една колкото романтична, толкова и трагична легенда. Двама братя рибари намерили на плажа ранена сирена. Те се погрижили за нея и тя оздравяла. Но междувременно и двамата се влюбили лудо в нея. Всеки я искал за себе си. Битката помежду им завършила със смъртта и на двамата. Сирената се прибрала в морето и помолила Посейдон да направи така, че споменът за голямата им любов към нея да остане завинаги. Тогава богът на моретата и океаните превърнал братята в скали, свързани в малко островче.
Отправяме се към Ле Саблет (Les Sablettes) един от най-хубавите плажове в целия район – дълга плажна ивица с фин пясък. Това е мястото, където ще направим почивка, преди да продължим към следващата ни цел. По протежение на плажа има хотели, заведения. Тази пясъчна ивица осигурява достъпа до полуостров Сен-Мандрие-сюр-Мер (Saint-Mandrier-sur-Mer), обрасъл с борови гори, които достигат до закътани пясъчни плажове. Предлага се всякакъв вид настаняване – хотели, апартаменти, къмпинги. До 17-ти век този полуостров е бил остров. С времето теченията са донесли пясъци, които са затрупали тесния провлак, който е отделял остров Сепе (île de Cépet) от сушата и той се превърнал в полуостров. Ле Саблет са точно тази пясъчна ивица. През 19-ти век мястото става много моден курорт с морски бани и казино. Ле Саблет са посещавани от такива знаменитости като Жорж Санд, Алфонс Доде и братята Люмиер. След дълъг период на упадък, дължащ се на пораженията понесени по време на двете световни войни, курортът е в нов подем. Един от най-емблематичните му хотели е напълно реновираният Grand Hôtel des Sablettes Plage. Красивата сграда, построена през 19-ти век се намира на самия плаж. Хотелът е отворен целогодишно и двата му басейна осигуряват приятна почивка през всички сезони. Стаята ми, както и останалите стаи, е обърната към плажа и гледката наистина е запомняща се. В дизайна на интериора й има намигване към блясъка на 19-ти век – стилен далекоглед и един огромен пътнически куфар, сякаш изваден от филмите. Оказва се, че в него е мини барът и кафе машината. Не остава нищо друго, освен човек да се отдаде на почивка.
Следващата ни цел отново е остров и отново ще се возим на корабче. Този път малко по-дълго, около час. Тръгваме от пристанището, което е на източния бряг на полуостров Сен-Мандрие-сюр-Мер. Прекосяваме дълбокия залив на Тулон, който се затваря от полуострова. Градът се вижда в далечината. От другата страна на корабчето остават хълмовете на Сен-Мандрие-сюр-Мер. Картината е много красива – бели вили накацали по хълмовете, обградени от зеленината на средиземноморските борове, долу синьото море с бели платноходки. Те контрастират с големите военни кораби, които се виждат в залива. Тулон е най-голямото военно пристанище на Франция. То е и базата на единствения френски самолетоносач „Шарл де Гол“.
Излизаме от тихите води на залива и разликата се усеща. Не след дълго в далечината се виждат хълмовете на острова Поркерол (île de Porquerolles). Той е най-южната точка на Прованса. Островът е с формата на полумесец. Южният и северният му бряг са коренно различни. Единият е висок и скалист, а другият е полегат и с пясъчни плажове. Островът е най-големият от архипелага Iles d’Or ( Златните острови), известни още като островите Иер. Поркерол е дълъг 7,5 километра и широк 3 км. Покрит е с гори от средиземноморски борове и ароматни мирти, градини и лозя.
Историята му започва още в древността. Свързана е с мореплаватели, пирати, преминавал е от ръце в ръце. Една от най-интересните истории се случва в началото на 20-ти век, когато островът е бил купен от Франсоа-Жозеф Фурние, за да го използва за сватбен подарък. Не мога да не отделя няколко реда на тази история и на невероятната личност на Фурние. Син на беден лодкар, който превивал гръб по канала Брюксел – Шарлероа, Франсоа - Жозеф успява да преживее предизвикателства и авантюри достойни за герой на Александър Дюма или Джек Лондон. С ограничено образование, но с природна интелигентност, предприемчивост и късмет Фурние натрупва огромно състояние. Съдбата му го отвежда във Франция, Канада, Панама, Калифорния и Мексико. Попада там по време на златната треска. Успява да закупи малка мина, която се смятала за без перспективна. Късметът му се усмихва и той открива голяма златна жила. За 10 години експлоатация на мината успява да добие толкова злато, че ако се представи като едно голямо кюлче то би било дълго 14 метра, широко 5 метра и високо 4 метра! Франсоа-Жозеф продава златната мина и една сребърна мина, която е закупил междувременно и се връща в Европа. Избира да живее в Южна Франция. Влюбва се в остров Поркерол и го купува през 1912 година за над 1 000 000 златни франка. Жени се за трети път и островът е неговият сватбен подарък. Започва да го разработва като голямо имение. Сади лозя, довежда италиански работници. За тях разширява селото, построено от военните през 1820 година. Решава да го оформи като мексиканско, като спомен за това, откъде е дошло богатството му. Селото е в южната част на острова, в непосредствена близост до пристанището. Днес то има 200 постоянни жители и още много сезонно пребиваващи. Няколко от наследниците на Фурние са част от местните жители. През 1972 година френската държава откупува 4/5 от острова и превръща по-голямата част от площта му в природен резерват. Французите умеят да съчетават опазване на природата и развитие на туристическия бизнес. И този остров е поредното доказателство. Туризмът е организиран така, че да пази природата на острова, а тя пък му се отблагодарява като привлича всяка година хиляди туристи.
Започваме нашето посещение на острова с ….изкуство. В сърцето на острова се намира голямото имение на Фондация Карминяк (Fondation Carmignac) – прекрасна вила и огромен парк. Фондацията е създадена от Едуард Карминяк, финансист изкушен от изкуството. Състоянието му е 51-то по размер във Франция. Той използва част от него за меценатство и с тази цел купува вилата на известния френски архитект Анри Видал с прилежащия й парк. Поставя основите на фондацията си, посветена на съвременното изкуство. Имаме щастието наш гид да е директорът й Шарл Карминяк, най-големият син на Едуард. Самият той принадлежи на артистичния свят, китарист е на групата Moriarty. Шарл прави впечатление с изключителна скромност и отдаденост на каузата да се помага на съвременните творци произведенията им да стигат до публиката. Изложените произведения са предимно арт инсталации и статуи. Те са разположени както в самата вила, така и в парка й. Обиколката на тази разнообразна изложба ни отнема повече от час. Независимо дали сте любител на съвременното изкуство или не, една такава среща е винаги интересна и обогатяваща. Обиколката ни завършва на терасата на вилата, където любезните домакини ни предлагат дегустация на вина от острова. За пореден път се убеждаваме, че провансалските вина розе са чудесни.
Разделяме се с Фондация Карминяк, за да се срещнем с историята на острова. Тя започва като древногръцка колония и е толкова богата, че няма как да се вмести в няколко реда. Стратегическото му местоположение винаги му е отреждало важно място както в мирно време, така и по време на войни. И до днес са запазени четири крепости. Отправяме се към Форт Сент Агат. Голямата и кръгла кула се издига в близост до пристанището. Изградена е по нареждане на Франсоа 1-ви към 1531 година. Днес в нея има малка експозиция, посветена на острова и тази част от крайбрежието. От площадката горе, между бойниците й се открива невероятна гледка към морето, пристанището, заливите по южния бряг, както и към вътрешността на острова – лозята, вилата Карминяк и провансалската вятърна мелница Moulin du Bonheur. Много странна е съдбата на една от другите крепости Фор де Репантансе (Fort de Répentance). От 1995 година тя е превърната в православен манастир. Слизаме към селцето, защото вече е крайно време да обядваме. Минаваме покрай църквата Сент Ан и се отправяме към правоъгълния площад, около който има концентрация на заведения. Ресторантът, който е избран за обеда е от тези заведения, които вместо печатано меню имат черна дъска. Причината е, че никой, дори и собственикът, не знае какво ще е менюто на следващия ден. То се определя според улова на рибарите. С една дума на обед се сервира риба, която е уловена сутринта. Обедът се превръща в запомнящо се кулинарно преживяване. За това допринася и прекрасното вино, разбира се отново от острова. Много туристи избират да прекарат почивката си на остров Поркерол в някой от хотелите, апартхотелите или в квартирите, които се дават под наем.
Напускаме острова и корабчето ни отвежда към пристанището на Иер (Hyères). Това е и най-краткият път до сушата и пътуването ни продължава по-малко от половин час. Пристанището на Иер ни посреща с редици яхти, които не могат да се сравняват с тези, които могат да се видят в Антиб и Кан, но са доста впечатляващи (следва продължение).
Почивка в Прованс в Касис
Полезни връзки:
пътуване до прованса |
пътепис прованса |
забележителности прованса |
легенди прованса |
крайбрежие прованс |
острови прованс |
