Мароко
Ако летите с директен полет от София до Мароко той продължава около 4 часа и половина. Между България и Мароко директните полети са само чартърни. Другата възможност е да се мине през Париж, Истанбул, Мадрид или други европейски градове.
Не случайно от десетилетия Мароко е голяма туристическа дестинация. Тук се съчетават възможностите за различни видове почивка. Любителите на морската почивка имат голям избор, защото бреговата ивица на Мароко е с дължина 3500 км, от които 2900 км са на Атлантическия океан, а 600 са на Средиземно море. Най-високите планини в Африка, Атласките планини с височина от близо 4200 метра привличат любителите на трекинга и на алпинизма. През зимата там дори могат да се карат ски, а една ски ваканция в Африка е повече от екзотична.
Мароко се гордее с богатата си история. Днешното кралство е наследник на империята Алмохадес, която от 12 до 13-ти век (1121 – 1269 г) се е простирала на територията на 6 съвременни държави – Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Испания и Португалия. Населението на Мароко е една невероятна смесица от бербери, араби, евреи и негри. Берберите са най-голямата група и представляват малко повече от половината от 35 милионното население на Мароко. Таурегите и тигуаните са горди представители на берберския народ. При туарегите мъжете, а не жените, крият лицето си. Така те се предпазват от пясъка и силните слънчеви лъчи. Обличат се в синьо, защото вярват, че синият цвят отблъсква злите духове. Това вярване е и причината къщите в Мароко да са с прозорци и врати боядисани в синьо – така се пречи на злите духове да влизат в домовете. Първите три места в ценностната скала на берберите се заемат от водата, камилата и жената. Берберската пословица казва, че водата е най-важна, защото без нея няма живот. Благодарение на камилата може да се пресече пустинята, а с жената се изминава житейския път. Традициите и битът на берберите определят до голяма степен и облика на Мароко, но несъмнено той е повлиян и от останалите народностни групи. Арабските пазари са неизменна част от всеки марокански град. Еврейският квартал е основна част от старите градове. Евреите са се заселвали в Мароко на няколко вълни, като първите са пристигнали тук още преди новата ера. Чернокожото население на Мароко е наследник на робите, които били докарвани тук за да бъдат натоварени на кораби отвеждащи ги в Южна Америка. Пазарът на роби в Есауира е съществувал чак до 1921 година. Част от тях са успели да се спасят и са се заселили по тези места. Те имат принос към мароканския фолклор. Тяхната музика Гноа е излязла извън границите на Мароко. Ежегодните фестивали Гноа привличат посетители от цял свят. В Мароко жените са си извоювали равноправно място в обществото. Те работят наравно с мъжете, заемат високи постове, управляват фирми, карат коли и мотопеди. Честа гледка е под каската на млада мотористка да се подава края на кърпата, с която тя е забрадена. Вечер след залеза на слънцето, когато стане по-прохладно, а и работният ден е приключил, улиците и площадите оживяват. Хората излизат да се поразходят. Кафенетата и ресторанчетата се напълват с посетители – мъже и жени (забрадени или не).
Разнообразието на народностните групи е основната предпоставка мароканската кухня да е толкова разнообразна. Изненадващо е как тази земя, която изглежда през голяма част от годината като пустиня ражда жито, вкусни зеленчуци и много плодове. Когато човек тръгне да пътува из Мароко неизменно покрай пътя се появяват маслинови градини, портокалови градини, лозя, бананови плантации и бостани. Една от арабските думи, която е навлязла в нашия език и я използваме в ежедневието си е „маслина“. На арабски е „маслин“ и с нея се означават само черните маслини, които в Мароко те се използват само за мезе, докато червените маслини се слагат в яденета с пилешко, а зелените маслини се използват при готвене на другите меса. Зеленчуците се отглеждат в парници, за да се предпазят от безмилостните слънчеви лъчи. Всички насаждения съществуват благодарение на капковото напояване и на многото грижи. По-особен е случаят с местните банани. Растенията са много по-ниски от тропическите, а плодовете са малки. Те са много сладки и ароматни. Оказва се, че понасят добре поливането с морска вода. Даже местните хора твърдят, че това е основната причина за сладостта им.
Но славата на Мароко е аргановото масло, което се е превърнало в своеобразна визитна картичка на страната. Аргановите дървета виреят само в южно Мароко, в областта Сус Маса. И ако на височина те не надвишават 10 метра, то корените им достигат до 40 метра дължина и слизат дълбоко в почвата, за да търсят влага. Аргановото дърво е включено в списъка на ЮНЕСКО за световното био разнообразие. За значението на аргановите дървета и вниманието, което мароканците им отделят може да се съди по факта, че наказанието за отсечено арганово дърво е 6 години затвор. Аргановотио дърво живее 400 години и започва да дава плод едва когато стане на 40 години. Плодовете са с месеста обвивка, а сърцевината им е като костилка, в която има ядка. Аргановите дървета се свързват с две животни, които са на почит в Мароко – берберските катерички и „летящите“ кози. Берберските катерички похапват плодовете на аргановото дърво и основно тяхната сърцевина. Те си трупат запаси, като изкопават дупки в земята и там зариват резервите си за зимата. Точно по този начин се размножава аргановото дърво – покарва от тези закопани плодове. Глобата за убита катеричка се равнява на 600 евро. От плода на аргановите дървета се добива прочутото в цял свят масло. От 35 кг плод се получава 1 л масло. То бива два вида – за козметика и за хранене. Маслото използвано в козметиката се получава от суровите плодове на аргановото дърво и то е със светъл цвят. Това, което се използва за храна е с тъмен кехлибарен цвят и се произвежда от печените плодове на аргановото дърво. Мароканците твърдят, че помага в борбата срещу диабет, холестерол, разширени вени. Понеже аргановото дърво има много бодли плодовете му не се берат, а се брулят. След това се сушат, почистват от обвивката и се преработват за един от двата вида масла. Мароканските селяни са открили и един по-лесен начин за прибиране на реколтата. Техни основни помощници са козите. Мароканските кози обичат много плодовете на аргановото дърво и по-специално тяхната месеста обвивка. С времето те са развили невероятни умения да достигат желаните плодове. Обичайна гледка е стадо кози да обсади арганово дърво. Най-напред се изправят на задните си крака и се опират в дънера му, за да достигнат плодовете по ниските клони. След това скачат на тези клони и благодарение на силно развито равновесие успяват да се изкатерят до най-високите части на дърветата и да похапнат вкусните плодове. Гледката е невероятна – кози накацали като големи птици по клоните на дърветата. Наричат ги „летящи“ кози. През нощта козите плюят твърдите костилки. Селяните ги събират и така имат готови за последен етап на обработка арганови плодове.
Не може да прекарате няколко дни в Мароко и да не ви предложат на обяд и на вечеря различни тажин – с различни видове месо, риба или вегетариански. Тажин е наименованието на традиционният марокански съд, в който се готвят разнообразни ястия. Той е близък до нашите гювечи – също е от изпечена керамика. Разликата е във формата. Основата му е кръгла и плитка. Похлупакът е висок конус. Не очаквайте да ви сервират свинско. Ще имате право на избор между говеждо, агнешко и различни птичи меса – пилешко, пуешко. Колбасите също са приготвени от тях. Шунката е пуешка, а прочутите наденички меркез обикновено са агнешки или пилешки. Повечето от тези ястия се комбинират с кускус или с булгур. И по нашите земи преди няколко поколения булгурът е бил по-разпространен от много скъпият по онова време ориз. В Мароко на почит е и грисът. Освен позната ни халва, но в много вкусен вариант със сушени плодове, грисът се приготвя и под формата на сплескани малки питки с дебелина около 1 см. Те се казват харша и се пекат на много бавен огън върху метална плоча. Похапват се със сладко. В основата на мароканската кухня е използването на разнообразни подправки. Повечето от тях са билки и имат двойна употреба – за храна и като лекарства в традиционната медицина, както това е и у нас.
Навсякъде в Мароко ще ви посрещнат с чаша ароматен чай. Мароканският чай не е черен чай, а е смес от зелен чай и прясна мента в съотношение приблизително 2/3 към 1/3, често доста сладък. Действа ободряващо и е приятен даже и в топлите дни. Чай е арабска дума и за да си поръчате нямате нужда да използвате френски или английски език. Думата е достигнала при нас през турския език. Но мароканският чай се различава много от турския чай. Мароко никога не е било част от Отоманската империя. Даже и в най-големият й разцвет то остава извън границите й. Това дава своето отражение върху много аспекти на бита, както и върху архитектурата. За разлика от познатите ни кръгли минарета джамиите в Мароко са с квадратни минарета. Самите джамии също не са кръгли. Отделно ще се спрем на мароканската архитектура.
Когато тръгвате за Мароко оставете свободно място в багажа си и няколко килограма, за да може спокойно да си купите традиционни марокански изделия. Най-голяма е славата на кожените изделия. Не случайно думата за кожена галантерия във френския език е марокинри (maroquinerie). Мароканците са големи майстори на обработката на кожи. Ще се изненадате като вдигнете голяма кожена пътна чанта. Очакванията са тя да е много тежка, а на практика е по-лека и от чанта от плат. Ще се спрем по-подробно на мароканските занаяти и техните изделия, както и на прочутите арабски пазари.
Перлите на Мароко
Не случайно от десетилетия Мароко е голяма туристическа дестинация. Тук се съчетават възможностите за различни видове почивка. Любителите на морската почивка имат голям избор, защото бреговата ивица на Мароко е с дължина 3500 км, от които 2900 км са на Атлантическия океан, а 600 са на Средиземно море. Най-високите планини в Африка, Атласките планини с височина от близо 4200 метра привличат любителите на трекинга и на алпинизма. През зимата там дори могат да се карат ски, а една ски ваканция в Африка е повече от екзотична.
Мароко се гордее с богатата си история. Днешното кралство е наследник на империята Алмохадес, която от 12 до 13-ти век (1121 – 1269 г) се е простирала на територията на 6 съвременни държави – Мароко, Алжир, Тунис, Либия, Испания и Португалия. Населението на Мароко е една невероятна смесица от бербери, араби, евреи и негри. Берберите са най-голямата група и представляват малко повече от половината от 35 милионното население на Мароко. Таурегите и тигуаните са горди представители на берберския народ. При туарегите мъжете, а не жените, крият лицето си. Така те се предпазват от пясъка и силните слънчеви лъчи. Обличат се в синьо, защото вярват, че синият цвят отблъсква злите духове. Това вярване е и причината къщите в Мароко да са с прозорци и врати боядисани в синьо – така се пречи на злите духове да влизат в домовете. Първите три места в ценностната скала на берберите се заемат от водата, камилата и жената. Берберската пословица казва, че водата е най-важна, защото без нея няма живот. Благодарение на камилата може да се пресече пустинята, а с жената се изминава житейския път. Традициите и битът на берберите определят до голяма степен и облика на Мароко, но несъмнено той е повлиян и от останалите народностни групи. Арабските пазари са неизменна част от всеки марокански град. Еврейският квартал е основна част от старите градове. Евреите са се заселвали в Мароко на няколко вълни, като първите са пристигнали тук още преди новата ера. Чернокожото население на Мароко е наследник на робите, които били докарвани тук за да бъдат натоварени на кораби отвеждащи ги в Южна Америка. Пазарът на роби в Есауира е съществувал чак до 1921 година. Част от тях са успели да се спасят и са се заселили по тези места. Те имат принос към мароканския фолклор. Тяхната музика Гноа е излязла извън границите на Мароко. Ежегодните фестивали Гноа привличат посетители от цял свят. В Мароко жените са си извоювали равноправно място в обществото. Те работят наравно с мъжете, заемат високи постове, управляват фирми, карат коли и мотопеди. Честа гледка е под каската на млада мотористка да се подава края на кърпата, с която тя е забрадена. Вечер след залеза на слънцето, когато стане по-прохладно, а и работният ден е приключил, улиците и площадите оживяват. Хората излизат да се поразходят. Кафенетата и ресторанчетата се напълват с посетители – мъже и жени (забрадени или не).
Разнообразието на народностните групи е основната предпоставка мароканската кухня да е толкова разнообразна. Изненадващо е как тази земя, която изглежда през голяма част от годината като пустиня ражда жито, вкусни зеленчуци и много плодове. Когато човек тръгне да пътува из Мароко неизменно покрай пътя се появяват маслинови градини, портокалови градини, лозя, бананови плантации и бостани. Една от арабските думи, която е навлязла в нашия език и я използваме в ежедневието си е „маслина“. На арабски е „маслин“ и с нея се означават само черните маслини, които в Мароко те се използват само за мезе, докато червените маслини се слагат в яденета с пилешко, а зелените маслини се използват при готвене на другите меса. Зеленчуците се отглеждат в парници, за да се предпазят от безмилостните слънчеви лъчи. Всички насаждения съществуват благодарение на капковото напояване и на многото грижи. По-особен е случаят с местните банани. Растенията са много по-ниски от тропическите, а плодовете са малки. Те са много сладки и ароматни. Оказва се, че понасят добре поливането с морска вода. Даже местните хора твърдят, че това е основната причина за сладостта им.
Но славата на Мароко е аргановото масло, което се е превърнало в своеобразна визитна картичка на страната. Аргановите дървета виреят само в южно Мароко, в областта Сус Маса. И ако на височина те не надвишават 10 метра, то корените им достигат до 40 метра дължина и слизат дълбоко в почвата, за да търсят влага. Аргановото дърво е включено в списъка на ЮНЕСКО за световното био разнообразие. За значението на аргановите дървета и вниманието, което мароканците им отделят може да се съди по факта, че наказанието за отсечено арганово дърво е 6 години затвор. Аргановотио дърво живее 400 години и започва да дава плод едва когато стане на 40 години. Плодовете са с месеста обвивка, а сърцевината им е като костилка, в която има ядка. Аргановите дървета се свързват с две животни, които са на почит в Мароко – берберските катерички и „летящите“ кози. Берберските катерички похапват плодовете на аргановото дърво и основно тяхната сърцевина. Те си трупат запаси, като изкопават дупки в земята и там зариват резервите си за зимата. Точно по този начин се размножава аргановото дърво – покарва от тези закопани плодове. Глобата за убита катеричка се равнява на 600 евро. От плода на аргановите дървета се добива прочутото в цял свят масло. От 35 кг плод се получава 1 л масло. То бива два вида – за козметика и за хранене. Маслото използвано в козметиката се получава от суровите плодове на аргановото дърво и то е със светъл цвят. Това, което се използва за храна е с тъмен кехлибарен цвят и се произвежда от печените плодове на аргановото дърво. Мароканците твърдят, че помага в борбата срещу диабет, холестерол, разширени вени. Понеже аргановото дърво има много бодли плодовете му не се берат, а се брулят. След това се сушат, почистват от обвивката и се преработват за един от двата вида масла. Мароканските селяни са открили и един по-лесен начин за прибиране на реколтата. Техни основни помощници са козите. Мароканските кози обичат много плодовете на аргановото дърво и по-специално тяхната месеста обвивка. С времето те са развили невероятни умения да достигат желаните плодове. Обичайна гледка е стадо кози да обсади арганово дърво. Най-напред се изправят на задните си крака и се опират в дънера му, за да достигнат плодовете по ниските клони. След това скачат на тези клони и благодарение на силно развито равновесие успяват да се изкатерят до най-високите части на дърветата и да похапнат вкусните плодове. Гледката е невероятна – кози накацали като големи птици по клоните на дърветата. Наричат ги „летящи“ кози. През нощта козите плюят твърдите костилки. Селяните ги събират и така имат готови за последен етап на обработка арганови плодове.
Не може да прекарате няколко дни в Мароко и да не ви предложат на обяд и на вечеря различни тажин – с различни видове месо, риба или вегетариански. Тажин е наименованието на традиционният марокански съд, в който се готвят разнообразни ястия. Той е близък до нашите гювечи – също е от изпечена керамика. Разликата е във формата. Основата му е кръгла и плитка. Похлупакът е висок конус. Не очаквайте да ви сервират свинско. Ще имате право на избор между говеждо, агнешко и различни птичи меса – пилешко, пуешко. Колбасите също са приготвени от тях. Шунката е пуешка, а прочутите наденички меркез обикновено са агнешки или пилешки. Повечето от тези ястия се комбинират с кускус или с булгур. И по нашите земи преди няколко поколения булгурът е бил по-разпространен от много скъпият по онова време ориз. В Мароко на почит е и грисът. Освен позната ни халва, но в много вкусен вариант със сушени плодове, грисът се приготвя и под формата на сплескани малки питки с дебелина около 1 см. Те се казват харша и се пекат на много бавен огън върху метална плоча. Похапват се със сладко. В основата на мароканската кухня е използването на разнообразни подправки. Повечето от тях са билки и имат двойна употреба – за храна и като лекарства в традиционната медицина, както това е и у нас.
Навсякъде в Мароко ще ви посрещнат с чаша ароматен чай. Мароканският чай не е черен чай, а е смес от зелен чай и прясна мента в съотношение приблизително 2/3 към 1/3, често доста сладък. Действа ободряващо и е приятен даже и в топлите дни. Чай е арабска дума и за да си поръчате нямате нужда да използвате френски или английски език. Думата е достигнала при нас през турския език. Но мароканският чай се различава много от турския чай. Мароко никога не е било част от Отоманската империя. Даже и в най-големият й разцвет то остава извън границите й. Това дава своето отражение върху много аспекти на бита, както и върху архитектурата. За разлика от познатите ни кръгли минарета джамиите в Мароко са с квадратни минарета. Самите джамии също не са кръгли. Отделно ще се спрем на мароканската архитектура.
Когато тръгвате за Мароко оставете свободно място в багажа си и няколко килограма, за да може спокойно да си купите традиционни марокански изделия. Най-голяма е славата на кожените изделия. Не случайно думата за кожена галантерия във френския език е марокинри (maroquinerie). Мароканците са големи майстори на обработката на кожи. Ще се изненадате като вдигнете голяма кожена пътна чанта. Очакванията са тя да е много тежка, а на практика е по-лека и от чанта от плат. Ще се спрем по-подробно на мароканските занаяти и техните изделия, както и на прочутите арабски пазари.
Перлите на Мароко
