Матера, Базиликата

Базиликата е област в южна Италия, намираща се между Пулия, Кампания и Калабрия. Там се намира Матера , която трябва да се види, за да се повярва, че съществува. Градът Матера (около 60 хил. жители) е включен в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО . Защо е трудно да се повярва, че го има? Защото изглежда невъзможно през втората половина на 60-те години на 20-ти век в Италия да има все още хора, които живеят в пещери, като делят жизненото си пространство с домашни животни и не разполагат с минималните условия на цивилизацията като вода, ток и канализация.

Пещерните жилища са в малки естествени пещери, които са допълнително разширени. Те са разположени амфитеатрално в дълбокия скалист каньон на река Гравина. В тях са живели хора още от Палеолита, та чак до средата на 20-ти век. В последните векове на входовете на пещерите били издигани каменни стени, в които се оставяла само врата и малко прозорче. Те създават илюзията, че това са истински къщи, но щом се премине прага им, се попада в пещери.
Семействата, които са ги обитавали били многолюдни – средно с по 6 деца. Трудно е да си представи човек как са се събирали на толкова малка площ. Жизненото пространство е било силно ограничено – една голяма стая, която е била и кухня и спалня и трапезария и…тоалетна и обор. За храна се използва малка маса, на която можело да се сложи само един голям съд. Цялото семейство се събирало около масата и ядяло от този съд. Често пъти чекмеджетата на големите скринове се използвали за легла на по-малките деца. Понеже не е имало източници на вода, дъждовната вода се събирала в цистерни, издълбани в пода на пещерата. От там с кофа се е вадила и се е ползвала много икономично. Най-напред с нея перели дрехите. След това със същата вода се миели съдовете и накрая се е давала за пиене на животните. Осветявали са се със свещи и газови фенери, защото не са имали ток.

До втората половина на 60-те години на 20-ти век 15 000 души в Матера са живеели при такива условия. През 1966 година италианската държава под натиска на интелектуалци решава да промени живота им и им построява модерни жилища. Най-учудващото е, че се е наложило да бъдат изведени насила от пещерите. Полицията е пазила пещерните квартали до началото на 70-те години, за да не се върне никой към стария си начин на живот.

Изведнъж каменният град замира. От няколко години той отново се съживява. Пещерните жилища се отдават за ползване за срок от 99 години. Те се превръщат в магазини, ресторанти и малки хотелчета. Голямата разлика е, че благодарение на модерните технологии тези каменни къщи вече имат ток, вода и канализация. Но споменът за това, как се е живяло допреди 50-тина години е запазен и до днес. Можете да посетите пещерно жилище - музей. То е съханено така, както е било обзаведено от едно от хилядите семейства, живели при тези условия. В съседната пещера, превърната в малък киносалон кратък филм представя Матера такава, каквато е била, когато е била дом за хиляди хора. Интересен факт е, че в района й има скални църкви, които са с източноправославни стенописи. Много напомнят на нашите Ивановски скални манастири – още едно доказателство за културното влияние на Византия по време на петте века владичество над този район на Италия.

Матера е открита за света от италианските филмови режисьори. Тя е използвана за естествен декор от световноизвестни имена на киното като Пиер Паоло Пазолини, братя Тавиани, Лукино Висконти. Тук е снимал и Мел Гибсън. Най-известните филми, заснети в пещерния град са „Евангелие по Матея“ и „Страстите Христови“.

Матера е включена в списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Тя е обявена, заедно с Пловдив, за Европейска столица на културата за 2019 година.

Истинско преживяване е да се разходиш по каменните улички, много от които са стръмни и със стъпала. Може да се купи сувенир, направен от скалана порода, в която е изсечен градът, да се хапне в ресторантче, разположено в пещера. Още по-добре е да се избере нещо типично за района. В Матера това би могло да бъде една типична супа. Тук трябва да се отвори скоба и да се каже, че супите в Италия (дзупа) са много гъсти ястия, често пъти без никакъв сос. В Матера имат една супа, приготвена с местен хляб. Това са големи самуни ароматен селски хляб с дебела препечена кора. Супата се състои от парчета хляб, напоени обилно с хубав зехтин и подправени с мащерка и други местни подправки. Добавени са маслини, малки парчета сурови домати и малки парчета зелени чушки. Резултатът е удивително добър! В топлите дни една студена италианска бира пасва чудесно на това ястие. Заведенията в пещерните квартали САСИ сa с една идея по-скъпи от тези в останалата част на града. Хубав сандвич с прошуто или капоколло (местен колбас, тип пастърма), с щедро количество сирене и домати струва 4,5 евро. Салатите са по 5 евро. Плато за двама с различни местни колбаси е 14 евро. Италианската бира е по 2 евро, а кафето е 1 евро.




Почивка в Италия, ПУЛИЯ- хотел Grand Hotel dei Cavalieri 4*

Почивки в Пулия 2018

Почивка в Пулия, Италия-Degli Argouti Club Resort 4* с полет от София, 7 нощувки