Джакарта
Джакарта – градът на рекордите
Най-големият площад в света, най-голямата джамия в Югоизточна Азия, най-големият мол в тази част на света са само част от нещата, които недвусмислено подсказват – разглеждането на града няма никак да е лесно! Съвременният мегаполис, който с предградията наближава 18 млн жители, се разпростира на десетки километри, пътувайки през които попадаш ту в лъскави модерни квартали, ту в своеобразни оазиси в големия град, ту в бедняшки райони с всичките им присъщи атрибути.
Според официалния си статут Джакарта не е град, а провинция със статут на столица, затова се управлява не от кмет, а от губернатор, и се дели на пет градски общини, оглавявани от кметове, и един окръг, оглавяван от бупати – нещо като областен управител.
Още в 9 сутринта температурата на въздуха е 34 градуса, слънцето прeжуря, а влажността веднага сублимира върху кожата. Затова бутилка минерална вода, шапка и слънчеви очила са задължителните атрибути през целия ден.
Въпреки че Джакарта не поразява с красота, природни или културни забележителности, тя е достатъчно приятно място, където да спреш след многочасовия полет от София, преди да се отправиш към световно известните храмове Боробудур и Прамбанан, включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Запознанството ни започва от стария град. На мястото на съвременна Джакарта чак до XVI в. се намирало малкото пристанищно градче Сунда Келапа, което било и основно пристанище на княжество Паджаждаран. През 1527 западнояванският султан Фатахилах го превзема и преименува в чест на победата „Джаякерта“, което в превод означава „великата победа“. През 1619 г. холандската Ост-Индска компания на свой ред превзема града и го изгаря. На мястото му холандците изграждат града Батавия, който съществува под това име повече от три столетия и е столица на Холандска Ост Индия.
От стария холандски форт, пристанището и канала, по който се транспортирали стоките към складовете, не е останало нищо, но са запазени част от сградите, построени от колонизаторите. Старият квартал и католическата църква са единствените неща, останали в наследство.
Следваща спирка в маршрута ни е Националният паметник (National monument), смятан за една от най-големите забележителности на Джакарта и свързан с идеите за национално освобождение на Индонезия. 135-метровата колона е разположена на площад, заемащ 16 хектара и обявен за най-големия в света.
От площада се вижда още един рекорд, макар и регионален – куполите на най-голямата джамия в Югоизточна Азия- Истиклял (Независимост), която събира едновременно за молитва до 120 хиляди души. Огромният купол с диаметър 45 м се държи от 12 колони, а правоъгълни опори поддържат четири балкона.
След всичките тези забележителности е време за хапване и пазар. Избираме два от многобройните молове в Джакарта. Започваме от най-скъпия - Indonesia Plaza, който впечатлява най-вече с липсата на посетители, шокирани от цените. Десетки модни бутици, лъскави витрини, шикозни ресторанти, красиви интериори и посетители, които се броят на пръсти, привлечени вероятно от приятния хлад на климатиците. Разхождаме се, като в музей, след което минаваме на отсрещната страна на улицата, за да попаднем в най-големия в Югоизточна Азия - Grand Indonesia Shopping City - истински град на търговията, подслонил хиляди магазини и лидер по търговска площ в тази част на света. Броят на торбичките, с които ще излезете от тук, зависи само от сумата, която сте решили да инвестирате за подаръци, и от времето, с което разполагате.
Още няколко думи трябва задължително да се кажат за Джакарта. Двадесет и четири часа в денонощието, 365 дни в годината тук се води неспирна битка. На едната страна на барикадата е огромната армията от служителите на култа към чистотата, които непрекъснато метат, събират боклук и го извозват, отстраняват белезите на мъртва природа във вид на изсъхнали листа и клонки и хигиенизират града. Също толкова старателно обаче се труди още по-многобройна армия от местни жители и гости на града, които се опитват да обезсмислят труда на първите, хвърляйки боклуците си навсякъде. Една неравна битка, която е спечелена в престижните квартали на града и напълно изгубена в бедняшките райони.
Към програмата за Индонезия
Най-големият площад в света, най-голямата джамия в Югоизточна Азия, най-големият мол в тази част на света са само част от нещата, които недвусмислено подсказват – разглеждането на града няма никак да е лесно! Съвременният мегаполис, който с предградията наближава 18 млн жители, се разпростира на десетки километри, пътувайки през които попадаш ту в лъскави модерни квартали, ту в своеобразни оазиси в големия град, ту в бедняшки райони с всичките им присъщи атрибути.
Според официалния си статут Джакарта не е град, а провинция със статут на столица, затова се управлява не от кмет, а от губернатор, и се дели на пет градски общини, оглавявани от кметове, и един окръг, оглавяван от бупати – нещо като областен управител.
Още в 9 сутринта температурата на въздуха е 34 градуса, слънцето прeжуря, а влажността веднага сублимира върху кожата. Затова бутилка минерална вода, шапка и слънчеви очила са задължителните атрибути през целия ден.
Въпреки че Джакарта не поразява с красота, природни или културни забележителности, тя е достатъчно приятно място, където да спреш след многочасовия полет от София, преди да се отправиш към световно известните храмове Боробудур и Прамбанан, включени в Списъка на световното културно наследство на ЮНЕСКО.
Запознанството ни започва от стария град. На мястото на съвременна Джакарта чак до XVI в. се намирало малкото пристанищно градче Сунда Келапа, което било и основно пристанище на княжество Паджаждаран. През 1527 западнояванският султан Фатахилах го превзема и преименува в чест на победата „Джаякерта“, което в превод означава „великата победа“. През 1619 г. холандската Ост-Индска компания на свой ред превзема града и го изгаря. На мястото му холандците изграждат града Батавия, който съществува под това име повече от три столетия и е столица на Холандска Ост Индия.
От стария холандски форт, пристанището и канала, по който се транспортирали стоките към складовете, не е останало нищо, но са запазени част от сградите, построени от колонизаторите. Старият квартал и католическата църква са единствените неща, останали в наследство.
Следваща спирка в маршрута ни е Националният паметник (National monument), смятан за една от най-големите забележителности на Джакарта и свързан с идеите за национално освобождение на Индонезия. 135-метровата колона е разположена на площад, заемащ 16 хектара и обявен за най-големия в света.
От площада се вижда още един рекорд, макар и регионален – куполите на най-голямата джамия в Югоизточна Азия- Истиклял (Независимост), която събира едновременно за молитва до 120 хиляди души. Огромният купол с диаметър 45 м се държи от 12 колони, а правоъгълни опори поддържат четири балкона.
След всичките тези забележителности е време за хапване и пазар. Избираме два от многобройните молове в Джакарта. Започваме от най-скъпия - Indonesia Plaza, който впечатлява най-вече с липсата на посетители, шокирани от цените. Десетки модни бутици, лъскави витрини, шикозни ресторанти, красиви интериори и посетители, които се броят на пръсти, привлечени вероятно от приятния хлад на климатиците. Разхождаме се, като в музей, след което минаваме на отсрещната страна на улицата, за да попаднем в най-големия в Югоизточна Азия - Grand Indonesia Shopping City - истински град на търговията, подслонил хиляди магазини и лидер по търговска площ в тази част на света. Броят на торбичките, с които ще излезете от тук, зависи само от сумата, която сте решили да инвестирате за подаръци, и от времето, с което разполагате.
Още няколко думи трябва задължително да се кажат за Джакарта. Двадесет и четири часа в денонощието, 365 дни в годината тук се води неспирна битка. На едната страна на барикадата е огромната армията от служителите на култа към чистотата, които непрекъснато метат, събират боклук и го извозват, отстраняват белезите на мъртва природа във вид на изсъхнали листа и клонки и хигиенизират града. Също толкова старателно обаче се труди още по-многобройна армия от местни жители и гости на града, които се опитват да обезсмислят труда на първите, хвърляйки боклуците си навсякъде. Една неравна битка, която е спечелена в престижните квартали на града и напълно изгубена в бедняшките райони.
Към програмата за Индонезия
