Бонифачо, Корсика
Бонифачо– френски шик с италианско ухание
Взехме ферибота от Santa Teresa в 10.00 ч. и след около час път пристигнахме в Корсика. Пътуването мина кротко въпреки притесненията ни от неспокойните морски води.
Посрещнаха ни белите скали на Бонифачо и крепостните скали .
Разполагахме с достатъчно време за обиколка на града и попиване на атмосферата.
Градът е на две нива, с което ми напомня на Люксембург. Около стария град са стените на цитаделата от IX в. Сред забележителностите са генуезките кули- Тора ди Сант’ Аманза и Тора ди Спонзалия както и 35 метровата тосканска кула Ил Торионе от 1195 г., построена за наблюдателница.
Изкачихме се до центъра. В началото на улицата се намира Туристическият център, откъдето се сдобихме с карта на града.
Има възможност за обиколка с влакче, но ние отново избрахме пешеходния вариант.
Така се развълнувах когато чух любимия ми френски и прочетох корсиканските специалитети в менютата, изнесени на улицата.
Познатите от Сардиния чаровни улички с цветя и магазинчета тук бяха с привкус на френски шик. Правят ми впечатление тесните отчасти покрити стълби, които вероятно водят до някой дом.
Внимание заслужават две улици- Rue des Deux Empereurs (Улицата на двамата императори) носи името на императорите Карл V и Наполеон I, които са имали къщи на улицата. Rue du Palais-de-Garde (Улицата на дворцовата стража) е характерна със старите си къщи, които нямат врати на партерния етаж, за да се предпазват по-добре от атаки. Тук се намира и църквата “Света Богородица” от XII в., построена над цистерна. През XVIII в. е реставрирана в първоначалния си вид след претъпените през вековете промени.
Сред забележителностите е и готическата църква “Свети Доминик” от XIIIв. – XIV в.
Избрахме чудесно място за хапване и почивка, където имаше за всекиго по нещо – паста и други специалитети по местна рецепта, солени и сладки палачинки и кестенова бира Pietra. Нещо като семейно заведение, където всичко се приготвя на място в момента.
Обиколката продължава към невероятните бели скали със синьозелени води.
Пътят се вие надолу към морето и разкрива прекрасна панорама за снимки.
След кратка пауза в захлас по творенията на майката природа, се изкачваме отново нагоре за доза кафе в една задна уличка. Момчето от бара ни предлага да ни направи снимка за спомен.
Ако имате кураж и желание, можете да слезете и по 187 стъпала на Арагонската стълба. Според легендата пред 1420 г. арагонците издълбали спъпалата за една нощ след безуспешна атака. Действително те са съществували и преди това, ползвани за пренасяне на вода до цитаделата.
Надолу към пристанището минаваме през една от средновековните порти.
Преди да се качим обратно на ферибота в 17.00 ч. се наслаждаваме на гледката към яхтите.
Почивка в Сардиния
Взехме ферибота от Santa Teresa в 10.00 ч. и след около час път пристигнахме в Корсика. Пътуването мина кротко въпреки притесненията ни от неспокойните морски води.
Посрещнаха ни белите скали на Бонифачо и крепостните скали .
Разполагахме с достатъчно време за обиколка на града и попиване на атмосферата.
Градът е на две нива, с което ми напомня на Люксембург. Около стария град са стените на цитаделата от IX в. Сред забележителностите са генуезките кули- Тора ди Сант’ Аманза и Тора ди Спонзалия както и 35 метровата тосканска кула Ил Торионе от 1195 г., построена за наблюдателница.
Изкачихме се до центъра. В началото на улицата се намира Туристическият център, откъдето се сдобихме с карта на града.
Има възможност за обиколка с влакче, но ние отново избрахме пешеходния вариант.
Така се развълнувах когато чух любимия ми френски и прочетох корсиканските специалитети в менютата, изнесени на улицата.
Познатите от Сардиния чаровни улички с цветя и магазинчета тук бяха с привкус на френски шик. Правят ми впечатление тесните отчасти покрити стълби, които вероятно водят до някой дом.
Внимание заслужават две улици- Rue des Deux Empereurs (Улицата на двамата императори) носи името на императорите Карл V и Наполеон I, които са имали къщи на улицата. Rue du Palais-de-Garde (Улицата на дворцовата стража) е характерна със старите си къщи, които нямат врати на партерния етаж, за да се предпазват по-добре от атаки. Тук се намира и църквата “Света Богородица” от XII в., построена над цистерна. През XVIII в. е реставрирана в първоначалния си вид след претъпените през вековете промени.
Сред забележителностите е и готическата църква “Свети Доминик” от XIIIв. – XIV в.
Избрахме чудесно място за хапване и почивка, където имаше за всекиго по нещо – паста и други специалитети по местна рецепта, солени и сладки палачинки и кестенова бира Pietra. Нещо като семейно заведение, където всичко се приготвя на място в момента.
Обиколката продължава към невероятните бели скали със синьозелени води.
Пътят се вие надолу към морето и разкрива прекрасна панорама за снимки.
След кратка пауза в захлас по творенията на майката природа, се изкачваме отново нагоре за доза кафе в една задна уличка. Момчето от бара ни предлага да ни направи снимка за спомен.
Ако имате кураж и желание, можете да слезете и по 187 стъпала на Арагонската стълба. Според легендата пред 1420 г. арагонците издълбали спъпалата за една нощ след безуспешна атака. Действително те са съществували и преди това, ползвани за пренасяне на вода до цитаделата.
Надолу към пристанището минаваме през една от средновековните порти.
Преди да се качим обратно на ферибота в 17.00 ч. се наслаждаваме на гледката към яхтите.
Почивка в Сардиния
